Постинг
10.11.2017 20:57 -
Ревността
Наричат я зеленоокото чудовище. Неслучайно. Ревността. Понякога ни обсебва до лудост. Независимо дали имаме реален повод или е чисто плод на нашето въображение тя е плетеница от емоции - от агресия, през налудното тършуване за доказателства, до пристъпите на покаяние пред любимия човек. Факт е. Ревността бясно ни променя. Мятаме се като риби на сухо в настроенията си. И не можем да намерим вече покой в мислите си.
Ревността е страх от сравнение - пише в дневниците си Макс Фриш. Страх, че този, тази другата притежават по-стойностни качества от нас самите. Че галят по нежно косите ни. Че се любят по-прекрасно от нас. Че заслужават повече любов от нас. И този кръг от мисли ни прави толкова безкрайно уязвими. Опитваме различни стратегии в опит да се изправим с раздиращите ни чувства. Опитваме се да станем по-красиви, по - успешни, по забавни. Докато тези ни усилия се счупят на парченца безсилие.
Понякога дали ревнуваме зависи от качеството на привързване, което сме имали като малки - твърди големия психолог Боулби. Има различни типове привързаности в зависимост от качеството на майчините способности да откликнат на нуждите ни. Има няколко начини на привързване - сигурна, несигурна и избягваща.
При сигурната имаме доверие към обекта, които ни е обгрижвал. Светът изглежда сигурно и предвидимо пространство. При несигурната имаме липса на адекватен отговор на нуждите ни в градината на детството. И когато пораснем вече ставаме вечно съмняващи се и подлагащи на съмнение всяко поведение на любимия човек. При несугурната привързаност всичко е било на приливи и отливи. Майката ту се е приближавала към нуждите ни, ту рязко ги е игнорирала. И ние ставаме същите спрямо партньорите си - ту се приближаваме, ту рязко бягаме. Безкрайно непредвидими.
Ревността е въпрос и на самооценка. Колкото по-висока и стабилна е собствената ни визия за себе си, толкова по- малко изпадаме в плен на ревността. И обратното, разбира се.
Ревностна боли. Винаги. Тя е слама в купчината сняг. Прави ни самотни и капсулирани в себе си. Мълчим с часове. Или обратното. Крещим от гняв. Че са ни изоставили емоционално. Че не сме достатъчно желани.
Че не сме център в света на любимия.
Хубавото е, че през опита си с ревността ни имаме шанса да пораснем. Да разберем, че ние самите трябва да сме си център. Че няма на земята някой друг, който да е длъжен да ни обгрижва емоционално постоянно. Че понякога сме като лястовици. Летим в ято. Понякога сме като орлите. Летим сами. Горе, при високите скали на живота си.
Ревността е страх от сравнение - пише в дневниците си Макс Фриш. Страх, че този, тази другата притежават по-стойностни качества от нас самите. Че галят по нежно косите ни. Че се любят по-прекрасно от нас. Че заслужават повече любов от нас. И този кръг от мисли ни прави толкова безкрайно уязвими. Опитваме различни стратегии в опит да се изправим с раздиращите ни чувства. Опитваме се да станем по-красиви, по - успешни, по забавни. Докато тези ни усилия се счупят на парченца безсилие.
Понякога дали ревнуваме зависи от качеството на привързване, което сме имали като малки - твърди големия психолог Боулби. Има различни типове привързаности в зависимост от качеството на майчините способности да откликнат на нуждите ни. Има няколко начини на привързване - сигурна, несигурна и избягваща.
При сигурната имаме доверие към обекта, които ни е обгрижвал. Светът изглежда сигурно и предвидимо пространство. При несигурната имаме липса на адекватен отговор на нуждите ни в градината на детството. И когато пораснем вече ставаме вечно съмняващи се и подлагащи на съмнение всяко поведение на любимия човек. При несугурната привързаност всичко е било на приливи и отливи. Майката ту се е приближавала към нуждите ни, ту рязко ги е игнорирала. И ние ставаме същите спрямо партньорите си - ту се приближаваме, ту рязко бягаме. Безкрайно непредвидими.
Ревността е въпрос и на самооценка. Колкото по-висока и стабилна е собствената ни визия за себе си, толкова по- малко изпадаме в плен на ревността. И обратното, разбира се.
Ревностна боли. Винаги. Тя е слама в купчината сняг. Прави ни самотни и капсулирани в себе си. Мълчим с часове. Или обратното. Крещим от гняв. Че са ни изоставили емоционално. Че не сме достатъчно желани.
Че не сме център в света на любимия.
Хубавото е, че през опита си с ревността ни имаме шанса да пораснем. Да разберем, че ние самите трябва да сме си център. Че няма на земята някой друг, който да е длъжен да ни обгрижва емоционално постоянно. Че понякога сме като лястовици. Летим в ято. Понякога сме като орлите. Летим сами. Горе, при високите скали на живота си.
Анкетна карта за родители. Проучване ра...
Оценка за наличието и изразеността на ем...
Тест за експресна диагностика на склонно...
Оценка за наличието и изразеността на ем...
Тест за експресна диагностика на склонно...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3
Архив
